Известният френски импресионист Камий Писаро (1830-1903) е учител на Гоген и

Очарованието на селския живот завладява от картините на Камий ПИСАРО

Известният френски импресионист Камий Писаро (1830-1903) е преподавател на Гоген и на Сезан, само че за разлика от тях не съумява да се наслаждения на светлините на прожектора и полагащата му се популярност приживе го подминава. В съзнанието на съвременниците си остава новобранец, чието творчество жигосват като прекомерно грубовато и просто.

Писаро обожавал да рисува естествени селски пейзажи, може би по тази причина и го назовават „ художник на елементарното битие “. Всъщност той обичал да демонстрира хубостта и достоверността на природата, тъй като тя е единственото нещо, което съществува в най-чистата си форма, при нея фалшът и лъжата са невъзможни.

Писаро е последовател на анархистката концепция. Отдавал е желания на републиката пред възобновяване на монархията, а персоналната му преписка демонстрира, че не е имал илюзии във връзка с политиците. Като създател на авангарда, той е отвратен от буржоазното общество. Отхвърля всевъзможни престижи и възпява индивидуализма, а чрез философията на анархизма съумява да изясни своята лична идея за хубост. Писаро е уверен, че капиталистическата система генерира единствено „ обществена бедност “ и през целия си живот поддържа нуждата от гражданска война в Европа.

Син на сефарадски евреин от португалски генезис, Писаро е роден в градче на остров Сен Тома в Карибско море, където живеела датска колония. Когато става на 10 години фамилията му се мести във Франция, където, макар че прекарва много години, посвещавайки целия си живот на изобразяването на хубостта на френската провинция, по този начин и не получава френско поданство и в смъртния си акт е вписан като датчанин.

Реалистичната живописна пристрастеност на художника е ориентирана към скромните сюжети като селски пейзажи, изобилстващи от приведените осанки на улисаните в полска работа трудещи се хора, както и към градски подиуми на покрайнини и булеварди.

Разказвайки с багри за живота на бедните и отрудени хора, Писаро разкрива поезията и хубостта на елементарния живот и разкрива естетическите и духовни качества на неща от всекидневието на индивида, които на пръв взор наподобяват незначителни и безинтересни.

С необикновен финес художникът пресъздава майсторски прозрачността и влагата на въздуха, както и чувството за дъжд, който преди малко е паднал или те първа следва да завали.

През целия си креативен път е считал за значимо да приключва картините си на открито “en plein air ”, което придава на творбите му още по-реалистично чувство.

Ето по какъв начин великият художник обяснявал техниката си пред студент:

„ Рисувайте по едно и също време небето, водата, клоните, земята, дано всичко бива изобразявано дружно и преработвайте непрестанно, до момента в който не се получи. Рисувайте несметно и непоколебимо, с цел да не загубите първото си усещане. “

Разцъфването на дърветата, отражението на светлината във водата, цъфтящите градини и цялото обаяние на селския живот превземат от картините на Писаро, като навяват трепетно въодушевление и чувството за смяната на сезоните и часовете на деня.

Позволете на Писаро да повдигне настроението ви и се наслаждавайте!

The Artist’s Garden at Eragny by Camille Pissarro, 1898